Като социални същества общуването е от съществено значение за нас, хората. И също толкова, колкото е важно то за възрастните и за децата, е важно и за бебетата. Вероятно сте чували, че бебетата могат да възприемат звуци като музика и говор още в утробата на майката, само няколко месеца след като яйцеклетката е била оплодена. Неслучайно все по-разпространени стават практики за пренатално общуване на майката с бебето като се вярва, че те помагат за развитието на детето още по време на бременността и повишават усещането му за сигурност и спокойствие. Да, бебетата усещат и емоциите на майката.
А щом веднъж се родят, общуването става още по-важно за малките човечета. Доказано е, че колкото повече им говорите, толкова по-добре се развива мозъкът им. Говорейки на бебетата, не само им помагате да учат звуци и думи, да комуникират с останалия свят, но и засвидетелствате внимание и грижа към тях.
Общуването няма само вербално изражение. Общуване е също когато се усмихвате на бебето или правите гримаси, за да го разсмеете. Важна част от комуникацията с мъничето е и това дали откликвате на неговите сигнали, че се нуждае от вас. Когато плаче, например, то ви „казва”, че има нужда от грижа – независимо дали се нуждае от чист памперс, от мляко, вода, лекарство, по-топли/по-леки дрехи или просто внимание, плачът е важен знак, който не трябва да пренебрегвате. Ако неговите сигнали системно остават без ответна реакция, малкото човече ще се превърне в дете, а после и във възрастен, който има ниска оценка за себе си, смята нуждите си – емоционални и физически, за маловажни. Ето защо общуването може да се превърне в ключа не само към правилното развитие, но и към щастието на вашето дете.
