ВАЗОПРЕН
Вазопрен е лекарство отпускащо се по лекарско предписание. Вазаопрен се използва при симптоми на артериална хипертония. Вазопрен се използва като профилактично средство при миокардна исхемия.
Показания
Артериална хипертония – есенциална и реноваскуларна.
Хронична застойна сърдечна недостатъчност (обикновено в комбинация с диуретици и когато е необходимо – с дигиталис и бета блокери).
Профилактика на миокардна исхемия при пациенти с левокамерна дисфункция със или без застойна сърдечна недостатъчност.
* Дозов режим
Перорално, еднократно или двукратно дневно независимо от времето на хранене.
Възрастни
Артериална хипертония.
Начална доза – 10 до 20 mg в зависимост от степента на хипертонията.
Лека степен – 10 mg 1 или 2 пъти дневно. За останалите степени – 20 mg дневно.
Поддържащата доза – 20 mg 1 или 2 пъти дневно. При необходимост до 40 mg дневно. Реноваскуларна хипертония – започва се с 5 mg или по-ниски дневни дози, след което се повишава индивидуално. Поддържаща доза – 20 mg, 1 или 2 пъти дневно.
След първата доза – може да се появи симптоматична хипотония, особено при пациенти на диуретици. Диуретикът да се преустанови 2-3 дни преди започване на терапията с еналаприл. Ако е невъзможно, дозата да бъде по-ниска от препоръчваната начална.
Сърдечна недостатъчност/Асимптоматична дисфункция на лявата камера – обикновено заедно с диуретици и когато е необходимо с дигиталисови глюкозиди. Начална доза 2,5 mg еднократно дневно, под лекарски контрол за оценка на началния ефект върху артериалното налягане. Дозата трябва да се увеличава постепенно в зависимост от индивидуалния отговор на пациента до достигане на обичайната поддържаща доза от 20 mg, приемана еднократно или разделена на 2 приема. Това уточняване на дозата може да се прави в рамките на 2-4 седмици или за по-кратко време, ако са налице симптоми на сърдечна недостатъчност.
Нарушена бъбречна функция – интервалите между приемите да бъдат удължени и/или дозата намалена в зависимост от степента на бъбречното увреждане.
Ренален статус Креатининов клирънс ml/min Начална доза – mg/ден
Леко увреждане < 80 > 30 ml/min 5-10 mg/ден Умерено увреждане <= 30 > 10 ml/min 2,5-5 mg/де
Тежко увреждане
Обикновено тези пациенти са на диализа <= 10 ml/min 2,5 mg в дните на диализа Отстранява се чрез диализа. Пациенти на хемодиализа - лечението с еналаприл след диализа. В междудиализния период - дозата зависи от артериалното налягане. Деца с хипертония - при тези които могат да поглъщат таблетките и които тежат най-малко 30 kg (обикновено деца над 6-годишна възраст) обичайната препоръчвана начална доза е 0,8 mg/kg (до 5 mg) еднократно дневно. Не се препоръчва при новородени и при деца с гломерулна филтрация < 30 ml/min/1.73 m2. * Противопоказания Свръхчувствителност към лекарственото или някое от помощните вещества. Локални реакции на свръхчувствителност. Пациенти с наследствен или идиопатичен ангиоедем. Двустранна стеноза на бъбречните артерии или стеноза на бъбречната артерия на единствения бъбрек. Бременност и периода на кърмене * Специални предупреждения Сърдечна недостатъчност лекувана с диуретици или на диализа - лечението с еналаприл да се започва при строг лекарски контрол - опасност от хипотония. С повишено внимание при обструкция на изходния тракт на лявата камера. Не при кардиогенен шок и хемодинамично значима обструкция. Нарушена бъбречна функция - по-ниски дози и проследяване нивото на уреята, креатинина и калия в плазмата и на количеството белтък в урината. Възможни са анафилактоидни реакции (ангиоедем), изискващи животоспасяващи мероприятия. Отокът може да обхване лицето, устните, мукозните мембрани, езика, глотиса, ларинкса или крайниците на тялото. Необходими са спешни терапевтични мерки, вкл. прилагане на 1:1000 разтвор на адреналин. Анамнеза за ангионевротичен оток, несвързан с приложение на АСЕ-инхибитори - повишен риск за ангиоедем при употреба на АСЕ-инхибитори. Повишен риск от анафилактоидни реакции при диализа с полиакрилнитрил-металилсулфонат-хай-флукс мембрани - използване на друг вид диализни мембрани или друг клас антихипертензивни лекарствени продукти. Възможна поява на кашлица - непродуктивна, постоянна и преминаваща след прекратяване на терапията. Захарен диабет лекуван с антидиабетни средства или инсулин - редовен контрол на кръвната захар, особено в началото на лечението. Внимателно при имуносупресивна терапия. С алопуринол или прокаинамид, особено при увредена бъбречна функция - опасност от хематологични усложнения. Болните да се наблюдават за признаци на инфекция и да се проследяват левкоцитите. Трябва да бъдат информирани да съобщават за всякакви прояви на инфекции. Съществува риск от развитие на хиперкалиемия, особено при бъбречна недостатъчност, захарен диабет, при болни лекувани с калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки или калий-съдържащи соли, или други лекарства, свързани с повишаване на серумния калий. Може да се развие остра чернодробна недостатъчност като при поява на жълтеница или чувствително повишение на чернодробните ензими терапията да се преустанови. Блокира образуването на ангиотензин II, обусловено от компенсаторното освобождаване на ренин. При голяма хирургична интервенция и при използване на анестетици, предизвикващи хипотония, може да се развие хипотензивна реакция - коригиране чрез обемно обременяване със солеви разтвори * Лекарствени взаимодействия Хипотензивният му ефект се засилва при едновременно приложение с диуретици, вазодилататори (нитросъединения и др.) и бета-адреноблокери. С калий-съхраняващи диуретици (спиронолактон, триамтерен) или съдържащи калий лекарствени продукти - до изразена хиперкалиемия. Симпатикомиметиците могат да понижат антихипертензивния му ефект. Антихипертензивният му ефект може да бъде понижен от антиревматични и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), включително селективните СОХ-2 инхибитори, поради потискане ендогенната синтеза на простагландините. С алопуринол, цитостатици, имуНОСупресори, системни кортикостероиди или прокаинамид честотата на неутропении и/или синдром на Stevens-Johnson се увеличава. С трициклични антидепресанти, антипсихотици, някои анестетици - до изразено понижаване на артериалното налягане. С литиеви соли - повишава нивото на лития в кръвта, с опасност от интоксикация С антидиабетни лекарствени продукти (инсулин, перорални хипогликемични средства) - риск от хипогликемия. Алкохолът потенцира хипотензивния му ефект.
