Състав: Diroton съдържа активната съставка лизиноприл 5мг
Терапевтични показания:
· За лечение на есенциална и реноваскуларна артериална хипертония.
· Лечение на сърдечната недостатъчност като съпътстваща терапия към калий несъхраняващи диуретици и при показания към дигиталис.
· Остър миокарден инфаркт:
Диротон трябва да бъде приложен в рамките на първите 24 часа от началото на остър миокарден инфаркт при хемодинамично стабилни пациенти. Диротон може да бъде прилаган в допълнение към обичайната стандартна терапия при МИ, включваща ацетилсалицилова киселина, тромболитични средства, бета-блокери и симптоматично лечение с нитрати.
· Бъбречни усложнения при диабет:
Лечение на бъбречно заболяване при хипертензивни пациенти с диабет тип 2 и начална нефропатия (вж. раздел 5.1).
Дозировка и начин на приложение: Таблетките Диротон са за перорално приложение и могат да бъдат приемани независимо от приема на храна, но с достатъчно количество течност. Таблетките трябва да се приемат еднократно дневно, за предпочитане по едно и също време всеки ден.
Артериална хипертония
Лечението трябва да започне с доза от 10 mg, приета сутрин.
Дозата може да бъде титрирана на интервали от 3 седмици до постигане на оптимален контрол на кръвното налягане. Обичайната поддържаща доза е 20 mg лизиноприл еднократно дневно, но могат да се достигнат и дози до 40 mg един път дневно.
По-ниска начална доза (2,5 mg лизиноприл сутрин) е необходима при бъбречна дисфункция, сърдечна недостатъчност, при пациенти с невъзможност за преустановяване на лечението с диуретици, при пациенти с тежка или реновазална хипертония, както и при възрастни пациенти.
Сърдечна недостатъчност
Диротон може да бъде приложен в допълнение към наличната терапия с диуретици, с или без дигиталис.
Началната доза е 2,5 mg лизиноприл сутрин. Дозата може да се титрира стъпаловидно с покачване от не повече от 10 mg, за интервали не по-кратки от 2 седмици, препоръчително – 4 седмици, до максимум 35 mg дневно. Дозировката трябва да бъде съобразена с индивидуалния отговор на пациента към терапията. Обичайната поддържаща доза е 5-20 mg дневно.
Терапията с лизиноприл трябва да стартира в болнично заведение под стриктно медицинско наблюдение при пациентите с тежка или нестабилна сърдечна недостатъчност или при тези, получаващи високи дози вазодилататори или бримкови диуретици (еквивалентни на > 80 mg фуроземид), или при такива със систолно артериално налягане < 90 mmHg. Остър миокарден инфаркт при хемодинамично стабилни пациенти Диротон може да бъде добавен към стандартната терапия за МИ, включваща ацетилсалицилова киселина, тромболитични агенти, бета-блокери и симптоматично лечение с нитрати. Лечението с Диротон може да започне в първите 24 часа от началото на симптомите, при условие, че пациентите са хемодинамично стабилни (систолно артериално налягане > 100 mmHg, концентрация на серумен креатинин < 177 micromol/l (2.0 mg/dl) и протеинурия < 500 mg/24 часа). Началната доза е 5 mg лизиноприл, последвана от още 5 mg след 24 часа, 10 mg след 48 часа и впоследствие по 10 mg еднократно дневно. Пациентите с ниско систолно кръвно налягане (120 mmHg или по-ниско) в началото на терапията или през първите 3 дни след инфаркта, трябва да бъдат лекувани с по-ниска доза - 2,5 mg ( вж. „Специални предупреждения и специални предпазни мерки при употреба" ). В случаите на увреждане на бъбречната функция (креатининов клирънс <80 ml/min), началната доза на Диротон трябва да се коригира в зависимост от креатининовия клирънс на пациента (вж. таблица 1). При възникване на хипотония (систолно кръвно налягане по-ниско от 100 mmHg), дневната поддържаща доза от 5 mg не трябва да се надвишава, с понижение при нужда до 2,5 mg. При продължително персистираща хипотония ( систолно кръвно налягане по-ниско от 90 mmHg за повече от 1 час) независимо от понижението на дозата до 2,5 mg лизиноприл дневно, приложението на Диротон трябва да бъде преустановено. Лечението с Диротон трябва да продължи 6 седмици, след което пациента трябва да бъде преоценен. Пациентите със симптоми на сърдечна недостатъчност би трябвало да продължат лечението с Диротон Дозировка при пациенти с бъбречно увреждане трябва да се коригира в зависимост от показателите на креатининовия клирънс. Приложение при пациенти в напреднала възраст над 65 години: Първоначалната доза е 2,5 mg лизиноприл сутрин. Поддържащата доза обикновено е 5-10 mg лизиноприл дневно, съобразно контрола на кръвното налягане. Максималната доза от 20 mg лизиноприл дневно не трябва да бъде превишавана. Преди началото на терапията с Диротон се препоръчва преустановяване на приложението на диуретици за 2 или 3 дни. Опасността от проява на хипотензивния ефект на Диротон може да бъде минимализирана или чрез преустановяване приложението на диуретиците, или чрез повишаване приема на сол преди началото на лечението с Диротон, за пациенти над 70 години. Противопоказания: · свръхчувствителност към активната съставка или към някои от помощните вещества, или към други АСЕ-инхибитори · анамнеза за ангионевротичен оток, свързан с предходно лечение с АСЕ-инхибитори, наследствен/идиопатичен ангионевротичен оток (вж. 4.4 Специални предупреждения и специални предпазни мерки при употреба) · при хемодинамично нестабилни пациенти след остър миокарден инфаркт · систолно артериално налягане ? 100 mmHg преди началото на лечението с лизиноприл · кърмене или бременност · съвместното приложение на лизиноприл и поли (акрилнитрил натриев 2-метилалилсулфонат) високопропускливи мембрани (напр. AN69) при спешна диализа е свързано с риск от развитие на реакции на свръхчувствителност, включително и на анафилактичен шок. Лекарствени и други взаимодействия: Диуретици Съвместното приложение на диуретик и Диротон най-често има адитивен ефект по отношение на антихипертензивното действие. Пациентите, които вече са на терапия с диуретици и особено тези от тях, които отскоро приемат дуретици, могат понякога да развият хипотонична реакция при включването на Диротон в терапията. Калий-съхраняващи диуретици или калиеви добавки: При прилагането на калий-съхраняващи диуретици може да се появи хиперкалиемия, особено при пациенти с бъбречна дисфункция. АСЕ-инхибиторите отслабват индуцираната от диуретиците загуба на калий. Калий-съхраняващите диуретици, напр. спиронолактон, триамтерен или амилорид, калиевите добавки или калий-съдържащите заместители на солта могат да предизвикат значително повишение на серумния калий. Ако е наложително съчетаването им поради установена хипокалиемия, те трябва да се прилагат внимателно и при често мониториране на серумния калий. Натриев хлорид: редуцира понижението на кръвното налягане и подобрението на симптомите на сърдечна недостатъчност, предизвикано от Диротон. Антихипертензивни средства: повишават антихипертензивния ефект на Диротон, особено с диуретици. Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) вкл. ацетилсалицилова киселина ?3g/ден Аналгетици и противовъзпалителни средства (напр. ацетилсалицилова киселина, индометацин) могат да редуцират антихипертензивния ефект на Диротон. Литиеви препарати: Както и при терапия, включваща други лекарства, отделящи натрий, клирънсът на лития също може да бъде понижен. Поради това, при прилагане на литиеви соли е необходимо стриктно мониториране на серумните нива на лития. Алкохол: АСЕ-инхибиторите засилват ефекта на алкохола. Алкохолът повишава хипотензивните ефекти на АСЕ-инхибиторите. Анестетици /наркотици /хипнотици /трициклични антидепресанти /антипсихотици: по-голямо понижение на кръвното налягане (по тази причина анестезиолозите трябва да бъдат информирани за приема на Диротон). Симпатикомиметици: могат да отслабят антихипертензивните ефекти на АСЕ-инхибиторите. Повишен риск за левкопения възниква при съпътстващо приложение на алопуринол, цитостатични или имуносупресивни средства, системно приложение на кортикостероиди или прокаинамид. Перорални противодиабетни медикаменти (напр. сулфонилурейни препарати / бигваниди), инсулин: АСЕ-инхибиторите могат да засилят хипогликемичните ефекти на антидиабетните препарати, особено през първите седмици на комбинираното лечение. Антиацидните препарати могат да редуцират бионаличността на АСЕ-инхибиторите.
