Според народната медицина розмаринът притежава стимулиращо-храносмилането, общоукрепващо и диуретично свойство, поради което се използва при възпаления и застой на жлъчните пътища, стомашно-чревни неразположения (особено при кървава диария), отпадналост и преумора.
Начин на употреба:
2 ч. л. розмарин се запарват с 250 мл. вряла вода. Извлекът се оставя да изстине, прецежда се и се приема в рамките на 1 ден. Може да бъде използван за гаргара и компреси. Розмаринът може се да приложи и под формата на спиртен извлек за външна употреба (намазка) при болни стави и ревматизъм.
Състав:
Листата на розмарина съдържат етерично масло (1-2,5%), чиято ароматната миризма се дължи на веществата 1,8-цинеол (15-30%), камфор (10-25%), ?-пинен (10-25%) и други монотерпени. В състава влизат още горчивите дитерпенови феноли и ламацеевите танини (главно розмаринова киселина).